|
Борислав
Гуцанов, председател на Общинския
съвет- Варна: С новия яхтен
терминал Варна става като Генуа и
Барселона
Президентът на
пристанищната администрация в Геуна
Джовани Нови обясни на гостите си
от Варна как е било направено
пристанището и какви са плановете
за бъдещото му развитие.
Интервю на Пламен
Минасов
- Г-н Гуцанов, какво
обосновава преместването на част от
инфраструктурата на пристанище
Варна-изток във Варненското езеро и
по-специално строителството на нов
контейнерен
терминал?
- Необходимостта от
създаването на нов контейнерен
терминал е очевидна за всички
специалисти, а и за много граждани.
Ако искаме Варна да е входната
врата на паневропейските коридори
за транзитни товари, е ясно, че е
необходимо да бъде изграден нов и
модерен контейнерен терминал. С
това, с което сега разполага
пристанище Варна, е твърде далеч от
истинските контейнерни терминали.
Ще ви дам един твърде показателен
пример - преди 8 години
пристанищата във Варна и Констанца
имаха почти еднакъв поток на
контейнери. Сега порт Варна
обработва около 100 000 контейнера
годишно, а в Констанца обработват
около 1 300 000 контейнера. Всеки
би осъзнал, че за тези 8 години
близо 13 пъти е нараснала разликата
между двете пристанища. Това още
веднъж доказва необходимостта от
инвестиране в модернизацията на
нашето пристанище. Преди време
нашите северни съседи осъзнаха
необходимостта от изграждане на
нови пристанищни мощности, от
сериозни инвестиции в тази
инфраструктура. И го
направиха.
Борислав Гуцанов е роден
на 17 юни 1967 г. във Варна.
Завършва Математическата гимназия,
а след това ВНВМУ "Н. Вапцаров",
специалност корабоводене за
търговския флот. Женен е, има две
дъщери. На 8 юли 2005 г. бе избран
за председател на Общинския съвет в
морската
столица.
- До какъв етап стигна
реализацията на идеята за
изграждане на нов контейнерен
терминал на порт
Варна?
- За да привлечем повече
товари в тази гранична точка, в
която се намираме, и то не само на
България, но и на Европейския съюз,
е повече от необходимо да
инвестираме в модернизацията й.
Затова трябва да се създадат
необходимите мощности в новия
терминал, който ще бъде изграден
под варненския квартал "Максуда".
За този район се прави Оценка за
въздействие на околната среда
(ОВОС), който трябва да бъде готов
до средата на септември. Така на
практика ще се завърши цялостната
процедура по взетото решение на
Общинския съвет от миналия
декември. По този начин, бих казал,
още тогава се даде зелена светлина
за осъществяването на този проект,
който трябва да премине през всички
инстанции. След получаване на ОВОС
ще се мисли за финансирането на
проекта и за започването на
строителните работи. Разбира се, от
съществено значение за изграждането
на новия терминал е освобождаването
на терена в централната част на
града и създаването на нейно място
на съвременна атракционна зона. Тя
ще е естествено продължение на
Морската градина и ще се превърне в
най-атрактивната за варненци част
от града. Това е естественото
развитие на градската
инфраструктура. Сега търсим
мощности и свободни терени къде и
как да се развива Варна, а имаме
най-доброто място от над 200 дка,
върху което е разположено
варненското пристанище и не го
оползотворяваме по най-рационалния
начин. В Европа има доста примери в
тази посока. Например управата на
Барселона е направила тези промени,
превръщайки старото пристанище в
най-атрактивната градска зона. За
миналата година, доколкото ми е
известно, през тази зона са
преминали 16 млн. души.
Пристанищата в Генуа и Барселона са
направили калкулация, а това са
водещите пристанища в Средиземно
море, че сега се печели много
повече от тези атракционни зони и
яхтения туризъм, отколкото
товарите, които преминават. Разбира
се, веднага бих искал да уточня,
това съвсем не означава, че там не
трябва да има товарно пристанище.
Напротив, ние дефинираме нещата
така - първо изграждане на
контейнерния терминал, за да може
да бъдат обхванати преминаващите
през Черно море транзитни потоци,
свързани с паневропейските коридори
7 и 8. По този начин ще бъдем в
състояние да предоставим на
линейните оператори атрактивни
условия за преминаването на тези
товари през нашата страна. А за
варненци и гостите на морската ни
столица тази зона ще се превърне,
повярвайте ми, в любимо място за
развлечение. То ще промени изцяло
облика на града, затова можем с
увереност да кажем, че тази зона ще
се превърне в емблематична за
Варна. Така градът ни няма да има
конкуренция на Черно море и той ще
придобие друг статут сред големите
морски градове. Това ще е
промяната, която ще се случи, след
като бъде изграден новият
терминал.
Подвижна пътечка разхожда
посетителите в секция "Океания" в
аквариума в Барселона. Над главите
и около хората, зад дебелите
стъкла, плуват акули, скатове и още
десетки видове морски
обитатели.
- Това е твърде
примамлив проект, но по какъв начин
ще бъде осъществено финансирането
му? Откъде ще се търсят парите за
неговата
реализация?
- Може би е по правилно е
да си зададем въпроса как да
направим така, че да вземем парите
от най-правилното място. Защото
желанието да се финансира подобно
начинание от банките и финансовите
институции е огромно. Трябва да
бъдат избрани най-добрите финансови
условия, за финансирането на
подобен проект. Големите финансови
компании са наясно с мащабите на
това начинание. Те си дават ясна
сметка, че това не е местен, а дори
наднационален проект, който може да
се сравни по важност с изграждането
на втората ни атомна
електроцентрала в Белене. За
жалост, голяма част от хората все
още не могат да си го представят и
да осъзнаят за каква промяна
говорим.
- Доскоро съществуваха
някои архитектурни пречки за
осъществяването му, свързани с
идеята за изграждане на втори
Аспарухов мост. Преодолени ли са
те?
- По-голямата част от
специалистите, които разработват
устройствения план на града, са на
мнение, а и аз също го споделям, че
ако наистина се строи втори
Аспарухов мост, той трябва да бъде
изграден в зоната около село
Казашко. Защото това съоръжение
няма да обслужва само Варна и
варненци, а е от стратегическо
значение. То ще е свързващо звено
от пътя, който идва от Бургас,
преминава зад летище Варна и
продължава по околовръстния път на
града. Там ще има разклонения за
курортите Св. св. Константин и
Елена и Златни пясъци,
продължавайки на север до
Дуранкулак. За може всички пътници,
които кацат на летище Варна, да не
влизат през централната част на
града, ще преминават през
околовръстното шосе и ще се
отправят директно към летните ни
курорти. Така ще се улесни пътят им
до почивните бази, а за варненци ще
се облекчи движението в града.
Идващите от вътрешността на
страната също не е необходимо да
преминават през центъра. Така
вторият Аспарухов мост е от
стратегическо значение да бъде
изграден точно в тази
зона.
Впоследствие, тъй като
Варна се развива в южна посока, ако
е необходимо, в документацията ще
бъде заложена възможност за втори
мост, в близост до сега
съществуващия Аспарухов мост. Но
той трябва да бъде изграден, пак
повтарям, ако се наложи, не зная
дали финансово ще бъде оправдано,
да има още един мост в
непосредствена близост до сега
съществуващия.
Този стар пристанищен
склад в момента се ремонтира, за да
стане хотел с яхтени стоянки пред
него.
- Споменахте, че
освободените територии от
пристанището ще се превърнат в
атрактивна зона за отдих и почивка.
Има ли вече ясна визия какво точно
ще представлява този
терен?
- Сигурно ще се направи
конкурс, в който ще се включат
както български, така и
чуждестранни, архитектурни бюра,
които ще ни покажат своята визия за
този терен. Това е пътят, по който
са вървели останалите съвременни
пристанища. Има бюра, които са
изграждали подобни проекти, няма
защо да откриваме топлата вода,
когато тя отдавна е открита.
Най-вероятно там ще има аквариум,
хотелска част, малки и уютни
заведения. Всичко това ще бъде
изградено около новата яхтена
марина. А както знаете, яхтите като
магнит привличат
хората.
Подвижен мост, който
се отваря, за да пропусне
по-високите яхти, води към кея,
където са разположени аквариумът и
търговските
центрове.
- Наскоро бяхте на
посещение в Барселона и Генуа.
Какви са впечатленията Ви?
Може ли новата варненска марина
да промени изцяло облика на
града?
- Варна има всички
шансове да повтори опита на Генуа и
Барселона за изнасяне на товарното
пристанище извън центъра на града.
В делегацията, която бе на
посещение в тези два града, бяхме
заедно с изпълнителния директор на
"Пристанище Варна" Данаил Папазов,
председателят на УС на Морската
камара кап. Веселин Генов и др. В
разговорите ни с пристанищните
власти и операторите в двата града,
чухме именно потвърждението на тези
констатации. Бруно Ферари, директор
на контейнерния терминал в Генуа,
сподели с нас, че това е огромен
труд. Думите му бяха потвърдени и
от Джовани Нови, президент на
Пристанищната администрация -
Генуа. Идеята за изнасяне на порта
там се родила през 1982 г. във
връзка с 500-годишнината от
основаването на града. Тогава
общинският съвет и кметът на града
решили, че трябва да върнат
територията на товарния порт на
гражданите и да направят зона за
отдих, яхтени кейове и пасажерски
терминал. В нашия разговор стана
ясно, че тези дейности носят много
повече печалба за града, отколкото
товарните дейности. Като начало там
провели дълги и важни разговори със
съответните държавни власти, които
финансирали строежа на новия
контейнерен терминал. Така
поставили началото на изнасянето на
товаро-разтоварните дейности далеч
от центъра на града. После
терминалът бил отдаден на концесия.
В България тя се дава от местната
пристанищна администрация, която не
е централизиран орган.
Концесионерът получава право да
управлява терминала за 25 години,
като плаща съответна такса на
портовите власти. Ако той поиска да
инвестира в кея, дължимото се
намалява с 5 до 50
процента.
Постепенно започнало и
преустройството на старите кейове и
магазии. Днес първият кран,
изграден от дърво, в Генуа, е
издигнат на пиедестал. Част от
старите кранове са оставени по
местата им само за атракция. На
мястото на складовете има красив
хотел, търговски център, аквариум.
За да е пълна картината, в морето е
закотвен макет на корабен кран -
бига. На най-дългото рамо е
монтиран асансьор, който срещу 1
евро дава възможност за панорамен
поглед отвисоко. Останалите държат
купола на ледена пързалка.
Заведенията наоколо са от тип
наколни жилища. Местните жители и
гостите на града използват
платформите и за плаж. Яхтите са
много, пръснати по цялата
територия. На практика
преустройството продължава и сега.
В момента се разработва идеята за
полагане на самолетна писта,
оформят се и нови яхтени стоянки.
Стари складови помещения се
ремонтират, за да се превърнат в
хотели. Зоната около порта
непрекъснато е оживена. Потокът от
хора не спира денонощно.
Пристанището се управлява от
компанията "Порт антик", в която 33
% държи общинският съвет, 30 % -
Пристанищната администрация, а
останалите - частни
инвеститори.
Хиляди яхти се
събират на различните кейове в
пристанището в
Барселона.
Ще припомня, че през 1987
г. се ражда идеята за
преустройството и развитието на
пристанището в Барселона. Тогава
общината и пристанищните власти си
дават сметка, че в това състояние
портът става неизползваем. Правят
изчисления, че за проекта ще се
нужни 300 млн. евро. Държавата дава
50 млн. евро, а останалите 250 млн.
идват от вложения на концесионери,
които получават правото да строят и
работят там. За всяка отделна
сграда или кей се обявява
международен конкурс, но всички са
спечелени от испански фирми. Реално
строежът започва през 1990 г. и
приключва през следващите 5 години.
Първоначално изчислената сума
набъбва до 600 млн. евро. За
нагледен пример в работата
послужило пристанището в Лондон и
портове в Холандия и в Щатите.
Когато разговаряхме с Енрике
Калденте Люке, технически директор
на фирмата, която се занимава с
оперативното ръководство на
пристанището, разбрах, че в начално
общинските власти одобрили
устройствения план на новата
територия, правилата на застрояване
и какво ще се изгражда. Само след
няколко години кейовете се
превърнали в алеи за разходка,
обилно "гарнирани" с палми. Цялата
зона сега заема 55 хектара. Повече
от 16 милиона души на година
минават през тези атракционни зони,
в които има аквариум, площадки за
бънджи скокове, кафенета, зони за
детски забавления и търговски
центрове. Яхтите в порт Барселона
са хиляди. Под всеки кей има
подземен паркинг. Пасажерският
терминал посреща целогодишно
огромни презокеански лайнери. Над
цялата зона минава лифт, от който
се открива гледка както към
пристанището, така и към
града.
Ето защо мисля, че Варна
повече от всеки друг град заслужава
да има подобна пристанищна зона и
затова никой от нас няма да жали
сили, за да може да бъде осъществен
подобен проект. Всички сме наясно,
че тази визия няма как да бъде
постигната за две или три години.
Ще се сменят поколения и управници,
но направеното ще остане завинаги
като символ на града. Затова
най-важно от всичко е планът да
бъде осъществен и да няма
отстъпление от вече
започнатото.
|
