Христо Христов - синът на световния шампион от Марибор, Словения, Йордан Йорданов: Мечтая да сме № 1 във водомоторния спорт, както преди 10 г. 

copyright
От Десимира Тончева

Закърмен съм открай време с любовта към водомоторните спортове. Колкото и да е трудно, не бих се отказал. Дерзаем, казва Христо Христов, който е син на световния шампион от Марибор, Словения - Йордан Йорданов. Христо и Николай Иванов са създатели на варненския клуб по водомоторни спортове "Фреш спийд", който се ражда през 2007 г.
copyright

През 2006 г. организират състезание в памет на легендата Йордан Йорданов, единственият световен шампион на България по водомотерен спорт в клас "Формула 500". През 2007 г. каналът под Аспарухов мост отново става арена на регионален турнир под диригентската палка на "Фреш спийд".
"2007 г. бе най-силната за клуба - станахме абсолютни шампиони на България. 2009 г. нещата станаха по-трудни. Надяваме се това лято да успеем да организираме състезание във Варна и да се представим достойно в шампионата", мечтаят Христо и Николай.
Категорични са, че всеки моторен спорт е невероятно скъп. "За съжаление водомоторният спорт не е толкова популярен у нас и трудно се намират пари, а има невероятни условия за реклама. Все още календарът от федерацията не е уточнен. За да направиш турнир, трябва да намериш 5-6000 лв., а кръг от републиканското гълта двойно", казват основателите на "Фреш спийд". До миналата година пилотите от клуба се състезавали със седем спортни лодки, но това лято вероятно ще разчитат на 4 или 5. Оборудването е от едно време, но с много умения и страшно голямо желание ентусиастите успяват да възстановят това, с което разполагат.
"Всичко е много скъпо. Ако искаме да обновим най-бързия клас в България - "Формула 500", най-евтината лодка струва 10-12 000 евро, а един мотор е 8000 евро. Това за нашия клуб е непосилно. Затова нямаме и международно участие", споделя Христов. Допреди десетина година Световната федерация разрешавала на пилотите сами да си правят лодки. Но сега това не е възможно - пилотите стоят в капсули, които се тестват на удар. И само определени производители имат лиценз да произвеждат както капсулите, така и лодките. Не можеш да си направиш лодка сам и да отидеш да се състезаваш. Като навремето. Когато бащата на Христо - Йордан Йорданов спечелил злато в Словения с лодка собствено производство, чийто двигател бил немски.
Николай връща лентата на спомените през 2006 г., когато с общи усилия с Христо се опитали да популяризират водомоторните спортове в България: "Замалко си помислихме, че ще успеем, но такива са времената, че срещаме много трудности, предимно финансови. 2007 и 2008 г. успяхме да организираме състезания. 2007 г. направихме най-добрата надпревара, провеждана някога в България. Участваха 11 клуба, а публиката беше - 11 000 души, което е рекорд! Организацията бе на перфектно ниво. Но оттогава нататък заради кризата нещата леко западнаха", казват Христо и Николай.
copyright

В момента във варненския клуб има 7 състезатели. Целта на ръководството е да успее да купи няколко нови лодки. В най-бързия клас - "Формула 500", се състезават Бисер Митков и Виолин Николов. В клас "350" карат двама пилоти - Ради Костов и Михаил Василев. В аматьорския "S 550" треньорите разчитат на Тихомир Димитров и Ради Костов. В най-малкия - детският клас, кара Ангел Ангелов. Той е на 14 г.
"Искаме да намерим спонсори и да купим лодки за малките класове, за да започнем да обучаваме деца, защото оттам се тръгва. Водомоторният спорт е много опасен, но има и много адреналин. За да се запали искрица у едно дете да тренира, то просто трябва да види за какво иде реч. Да изживее емоцията, тръпката. Всички други спортове имат някакви ограничения, а при нас не е така. Истината е, че има голям риск", реди Христо. Издава, че навремето и той имал леки травми, но Слава Богу, нищо сериозно.
Неговата мечта е заедно с Николай да работят с повече деца. Но за да види тя бял свят, е необходима финансова помощ. Христов и Иванов не пропускат да благодарят на община Варна, която им помогнала финансово, за да проведат турнирите в морската столица. С болка споделят, че им е мъчно, че не могат всяко лято да организират турнир. "Крайната цел е това - да има състезания, пилоти, публика... Много е трудно да кажеш на едно дете три месеца да си прави лодката и да се подготвя и накрая да няма състезание. Особено в морската столица на България - Варна. Винаги ме е боляло много затова, защото в други градове, които не са тясно свързани с водата и водните спортове, се провеждат състезания. Трябва показност", добавя Христо Христов.
copyright

Желанието на двамата създатели на "Фреш спийд" е техни пилоти да се пускат и на международни турнири. Засега поради морално остарялата техника те не могат да излязат навън. Последното състезание, на което са участвали варненски клубове навън, е било 1990 г. в Германия. След това в Чехия, където бащата на Христо загива в катастрофа. Иванов и Христов подхващат темата за рекламата в спорта. Мъчно им е, че федерацията не помага. Преди 2 г. тя имала проблеми с легитимността, но сега всички документи са уредени.
Поддръжката на лодките е скъпа. Зависи за какъв клас става въпрос. За Формула 250, 350 и 500 поддръжката гълта най-много. Само двигателят струва между 6 и 8000 евро. "Впоследствие няма гаранция за частите на машината. Само горивото за една лодка излиза 500 лв. за състезание", казва Николай Иванов. Допреди 10-15 г. България е имала състезатели - светила във водомоторния спорт, припомня Христо. И таи надежда, че скоро наши пилоти пак ще разнасят славата на България по света.


    • Корица на сп. Яхти