|
Яхтеният
туризъм– ще ни направи ли
европейци
Новите марини потапят в
забвение малките яхти и лодките,
оцеляват само
паралиите
От Юлиян
Атанасов
Колкото повече българинът
се ориентира в новото си европейско
семейство, толкова повече въпроси
започва да задава - и на себе си, и
към институциите. Няма как да не е
така и в морската тематика. В
развитите страни от ЕС, а и не само
от европейската общност, морският
бизнес в продължение на години е
държавна политика - умна,
последователна, целенасочена.
Резултатите са налице. В нормалните
и напреднали европейски държави
морето и туризмът - като сплав на
две половини на цялото, отдавна са
намерили оптималната формула за
просперитет. И другите държави също
като нас имат условията - на първо
място природните дадености. Имат
обаче и още нещо, което у българина
не достига - морското мислене. Те
са морски нации по дух, по
манталитет. Освен това си и имат и
дългосрочна политика, визия,
стратегия за развитие на морския
бизнес, свързан неразделно с
туризма. А когато държавната и
местната власт насочат усилията си
в една посока, резултатите няма как
да не дойдат. Днес се опитваме да
се учим на морски туризъм от
съседите - най-вече от Гърция и
Турция, цъкаме с език, гледайки
модерните им яхтени пристанища,
събрали не стотици, а хиляди яхти
от всички краища на
планетата.
За причините, поради
които яхтените туристи ни
заобикалят, сме писали неведнъж.
Като се почне от липсата на модерни
яхтени пристанища и се стигне до
липсата на нормална нормативна
база, която да стимулира развитието
на този бизнес. А че туристическият
яхтинг е изключително печеливш
бизнес, спор няма. Дали с влизането
на България в ЕС ще станем пу
европейци в това отношение?
Оптимизъм, естествено, би трябвало
да има. В последно време у нас
раздвижването в тази посока е
повече от осезаемо. Само за половин
година в България са внесени повече
от 40 яхти - ветроходни и моторни,
отчита статистиката. А не бе далеч
времето, когато за една година в
България я влезеше една лодка, я
не.
В същото време все повече
инвеститори проявяват сериозен
интерес към изграждане на модерни
яхтени пристанища. Тон дадоха
строителните предприемачи братя
Диневи с откриването на "Марина
Диневи - Св. Влас". По Южното
Черноморие вече се говори за яхтени
пристанища чак до Царевец, в Балчик
предстои изграждането на модерна
марина за 300 яхти. Това безспорно
е пътят нещата в морския туризъм да
дръпнат по европейски модел.
Истината е, че досега морският
туризъм у нас се правеше "на
парче", по единично, без строги
общовалидни правила, без единна
посока на развитие. Липсваше (а и
все още липсва) държавната
политика. Как стоят нещата на родна
почва няколко месеца след влизането
ни в ЕС - търсим отговор заедно с
представители на бранша - Милкана
Нонова и съпругът й Мирослав
Станев. Морското семейство вече
няколко години пребивава в Балчик,
а най-лесно може да бъде открито на
яхтата "Скития" - най-голямата и
най-красива ветроходна лодка на
балчишкия кей.
С туризъм Милкана и
Станимир се занимават от 1989 г.
Допреди две години работят с
туроператорски фирми, возят по море
туристи, като плаванията са от един
ден до седмица. От 2 години
фамилията е отрязала туроператорите
и работи изцяло самостоятелно.
Записванията стават главно чрез
интернет.
"Лодката се ползва за
снимане на клипове, на реклами, за
конферентни пътувания, тим билдинг,
за по-дълги плавания, примерно в
рамките на седмица - разказва
Милкана Нонова. - През септември ще
участваме в снимките и на игрален
филм. Основните ни клиенти в
момента са от чужбина. Има много
голям интерес от румънски
туроператори. Оказва се, че
румънците са доста повече морски
хора, отколкото ние. Истината е, че
българинът няма много отношение към
тази дейност. Не сме много морска
държава, макар че сме на
море…"
На въпрос защо са се
отказали от работата с
туроператорите, Нонова споделя:
"Причините са комплексни. Първо,
нашият плавателен съд не е за масов
туризъм. Въпреки това в началото
работихме по този начин. При нас
обаче се качваха хора, които не
могат да оценят самата лодка. Това
е едната причина. Има и друго.
Нивото на масовия туризъм в
България е много ниско. За мен не е
нормално клиентите да са по-бедни
от този, който извършва услугата. А
така стана при нас. Имали сме
случаи, в които туристи са искали
пари назаем от екипажа. И още. В
началото туроператорите работеха с
25 на сто комисиона. Има фирми,
които няма да спомена, но които
сега стигнаха до 75 на сто
комисиона. Това не ни устройва. Не
на последно място - качеството на
туристическата услуга, за да може
да бъде икономически обосновано,
трябва да е високо. Падне ли като
качество, се губи смисълът да се
работи. Ние винаги сме считали, че
тази работа трябва да се работи
професионално. Както и всяка една
работа въобще. Иначе просто няма
смисъл…"
Морското семейство от
"Скития" не крие, че този сезон има
сериозен отлив на туристи. Чувства
се, макар сезонът все още да не е
стигнал своя пик. Информациите за
липсата на туристи по комплексите
не са блъф - усеща се по хотелите,
в заведенията, дори на плажната
ивица. Нещо повече, хората от
морския туризъм очакват нещата да
се влошат още.
"Аз лично очаквам още
един спад и той е свързан с
влизането ни в ЕС - коментира
Нонова. - До този момент цените на
масовия туризъм в България винаги
са се приравнявали към Турция. Ние
се конкурирахме с турците, които
принципно карат на ниски цени.
Става така, че един български
турист, ако реши да отиде на
почивка в който и да е курорт,
плаща в пъти повече отколкото един
чужд турист. Което е абсурдно.
Масовият турист идва в България с
малко пари. Аз не мисля, че гърци и
италианци ще търпят това нещо. Ние
сме в едно семейство, трябва да има
някаква конкурентност. Един
англичанин за 4-звезден хотел на
Златните с полета, нощувките и
храната за две седмици плаща 180
лири. Това са 700 лв. Така се
пълнят комплексите, така се пълни
цялото Черноморие. Това не може да
продължава до безкрай. Не може
вечно да се равняваме на турците.
Ние трябва по-скоро да се
приравняваме към гърците,
италианците, испанците, защото те
са ни в момента партньори. Поради
всички тези причини ние започнахме
да се занимаваме с малко по-елитен
туризъм. Човек трябва да променя
нещата…"
Според собствениците на
"Скития" инвестициите в строежа на
модерни яхтени пристанища са
положителен факт. По цял свят
частни инвеститори влагат средства
в марини, които привличат скъпарски
яхти на богаташи, опознаващи
моретата, за да ги обикнат.
Строежът на марините обаче може да
изправи гилдията пред един проблем,
за който много не се говори -
проблемът с малките яхти и
лодки.
"И за Балчик има проект
за построяване на марина. Яхтеното
пристанище ще се преобрази - казва
Мирослав Станев, който е и шкипер
на яхта "Скития". - Ще има стоянки,
всяка от които оборудвана с ток,
вода, всички комуникации - така,
както трябва да бъде. Но тогава на
някои хора няма да им се вържат
нещата, защото всичко ще стане
много скъпо. Приходите падат, а, от
друга страна, разходите се
увеличават…"
Същото становище подкрепя
и Милкана Нонова. "В момента по
цялото Черноморие се изграждат
яхтени пристанища, което е чудесно.
Винаги сме чакали този момент,
защото това е лицето на морска
България. Във всички тези градове
покрай морето хората най-после
започнаха да разбират, че морето е
привлекателна сила. В един морски
град целият живот се върти около
едно пристанище. Представете си в
една марина да се вържат 300 яхти
на чужденци какво ще донесе това за
самия град. Тези хора ще ползват
ресторанти, ще купуват от
магазините. От друга страна, по цял
свят има не само луксозни и скъпи
яхти, но и много малки плавателни
съдове - лодки за разходка,
рибарски лодки, малки яхтички
самоделки и т.н. За големите яхти
високите такси в марините няма да
са проблем. Малките лодки обаче
няма да могат да издържат. Ще дойде
момент, и то доста скоро, в който
много хора няма да има къде са и
държат лодките. И то поради чисто
икономически съображения. Трябва да
се помисли от кметовете на общините
за тези хора. Защото на тях не може
да им отрежеш въжетата и да им
потопиш лодките. Навсякъде по света
освен частните марини съществуват и
общински яхтени пристанища. Ето
тук, в Балчик, има лодки, които са
не много красиви - някои хора са си
ги правили за риболов, някои за
разходка със семейството в събота и
неделя. На този човек, ако му
вържеш край него две скъпарски
лодки, той първо ще бъде смачкан
психически. Няма да му е тук
мястото. Няма да може и да си
плаща. Затова сега топката е в
местната власт. Общините нямат
право да кажат: ние тук даваме
всичко на частния инвеститор и… пей
сърце. Защото става дума за
данъкоплатци, за жители на даден
град. Не можеш някого да го махаш,
защото не ти отърва. Това е нещо,
което тепърва трябва да се обмисли,
и то много сериозно…"
Думите й намират подкрепа
от Мирослав Станев: "Когато ние
започнахме на това пристанище,
имаше 4 плавателни съда. Хубаво е,
че се внасят лодки. България
най-сетне тръгна да става морска
държава. Истинските морски държави
са Франция, Австралия, Нова
Зеландия, защото те имат огромен
маломерен флот. Аз съм обикалял
много по света. В Гърция например
има марини, но има и общински
пристанища. И обикновено общинското
пристанище е много по-голямо от
марината. Там спират лодки за
разходки, малки яхти, при това на
съвсем ниски цени. И в Турция е
така. Но Турция за разлика от
България е морска държава. Там
хората имат отношение към морето. А
тук? Добре, в Балчик пристанището
става марина. Оттам нататък? Няма
общински кей. Бай Иван, който има
една лодка за 3 - 4 хил. лв., къде
да си върже лодката, ако му искат
наем 2000 лв.? Затова топката е
изцяло в кметовете на общините.
Иначе, щом някои инвестира в
марина, той естествено ще чака
постъпления. И тук не може да се
играе на чувства, че някой нямал
пари да си плаща. Такава е
системата. Но общински кей трябва
да има и въпросът е принципен. За
нас няма да е проблем да си
плащаме. Ние държим най-голямата
ветроходна яхта в България. Но
проблемът ще е за малките лодки.
Кметовете на общини трябва да
държат да има и общински
пристанища. Това не е проблем на
инвеститорите…"
В лабиринта от проблеми,
натрупани през годините, не може да
бъде подминат и въпросът за
кадрите. Не става дума за кадрите,
които готви Морското училище. Иде
реч за липсата на подготвени хора в
областта на ветроходството, на
морския туризъм. След началото на
промените през 1989 г. доста от
морските клубове хлопнаха врати,
имаше такива клубове и към бившето
ОСО (Организация за съдействие на
отбраната). Тези клубове работеха с
млади хора, създаваха интерес у
децата и тийнейджърите към морето.
С идеята да възродят бившия
балчишки морски клуб се захващат
Милкана Нонова и Мирослав Станев.
На практика възраждането е вече
факт, неотдавна е излязла и
регистрацията на сдружението с
нестопанска цел.
"Липсата на кадри се
чувства в България. Има яхти, а
няма обучени кадри - споделя
Мирослав Станев. - Балчишкият
морски клуб бе закрит след 1989 г.
От юни т.г. вече имаме официална
регистрация. Ще работим с млади
хора не само в областта на
ветроходството, но и на
водомоторния, водолазния спорт,
въобще всичко, свързано с морето.
Ще се оборудва материална база, ще
се закупят лодки, ще се обучават
деца. Тази есен ще възстановим
регата "Октомври", която се е
провеждала преди години. Въобще
идеята е да се възпитава младото
поколение в отношение към морето.
Искаме да предложим на
тийнейджърите алтернатива на
интернет клубовете. Искаме младите
да заобичат морето, да го
почувстват като
потребност…"
Идеите ги има. Желанието
за реализация - също. Остава да
видим наистина дали държавната и
местната власт ще откликнат на
новите реалности и ще заложат
визията за европейско бъдеще на
морска България.
Феноменът
"професионален турист" прави бум и
у нас
Държавата очаква всеки,
който е в туристическия бранш, да
пълни хазната. Така не става,
твърди Милкана Нонова
В последно време България
не е убягнала от един проблем, за
който алармират и хора от
туристическия бранш в цяла Европа.
Подробностите разкрива
собственичката на "Скития" Милкана
Нонова.
"Става дума за т.нар.
професионални туристи. Това са
хора, които правят екскурзии от
най-различен вид, където и да е, а
след това се жалват от качеството
на услугата и си вземат парите
обратно. Тези хора тръгват на
екскурзия с презумпцията, че не са
доволни. Това се превърна в
абсолютен бизнес. Дори се е
стигнало дотам адвокати да дебнат
на летище "Хийтроу" и да разпитват
пътниците дали от нещо са
недоволни, за да заведат дело. Това
е много сериозен проблем, за който
никой не говори. Туроператорите
вземат страната на гостите, за да
нямат евентуални проблеми
впоследствие. Ние също имахме такъв
случай. Един англичанин направо ни
каза: "Аз винаги съм успявал да си
взема парите обратно, този път защо
не успях?" Защото, казваме му,
нямате основание. Няма от какво да
се оплачете, всичко е изпълнено
от... до. А този човек е тръгнал с
идеята, че ще си вземе парите
обратно. Това е масово явление дори
по ресторантите. Клиенти ядат и
пият, а накрая не си плащат
сметките, защото били недоволни от
нещо. Как ще я караме така? С този
вид туристи и с този вид липса на
политика? Защото за мен в България
големият проблем е липсата на
държавна политика. Тук всеки се
спасява поединично. Всеки хотелиер,
всеки ресторантьор на Златните се
опитва да прави нещо. Така е на
Слънчев бряг, на Албена. Всеки
опитва сам да гради някакъв имидж
на тази държава. И в крайна сметка
- няма я общата линия, няма я
държавната политика, която да
обедини усилията на всички тези
хора. Същевременно ние се бием в
гърдите каква туристическа
дестинация сме. И как сме перлата
на Черно море…. Едно, че не е така.
Второ, всяка друга държава има
доста сериозен бюджет, който се
занимава с туризъм. Докато при нас
няма. Тук очакват всеки, който е в
туристическия бранш, да пълни
хазната. Така не става…"
|
