|
Какво
се случи с малкотонажното
корабостроене
през последните 10 г.
Доц.
д-р инж. Николай
Трънулов*
"Гласност и стъклопластмаса:
светло бъдеще?" - така беше
озаглавена статията, посветена на
българското малкотонажно
корабостроене, отпечатана в
специализираното бизнес списание на
производителите на луксозни лодки и
яхти IBI ("International Boat
Industry" - june/july 1990).
Авторът на статията, репортерът
Фил Драпер, посети България по моя
покана и в рамките на няколко дни
имаше възможности да се запознае с
нашите резултати в производството
на различни плавателни съдове за
спорт и развлечение. Посетихме
основните производители тогава -
заводите в Мичурин (сега Царево) и
Тутракан, ЗКМ в Шумен, частни
производители. Водихме доста
интересни разговори, но в крайна
сметка всичко бе синтезирано в
заглавието - дали при новите
условия в България (току-що бяха
настъпили политическите промени) ще
има просперитет на малкотонажното
корабостроене.
 |
Сега, след 21 години, се опитвам да
отговоря на тези важни въпроси -
оправдаха ли се очакванията, имаше
ли развитие в тази област, успяхме
ли да достигнем ниво, съпоставимо с
това на традиционните и утвърдени
производители в света на яхти и
други малки плавателни съдове? Не
мисля, че може да се отговори
еднозначно на тия въпроси, но все
пак, като цяло ми се струва, че има
положително развитие. Разбира се,
т.н. "основни производители" от
времето преди 1989 г. - държавните
заводи в Царево и Тутракан - вече
не съществуват, но в замяна на това
има не малко частни фирми, които
работят активно и при това
производствената им листа им е
твърде разнообразна - малки лодки и
яхти, крейсерски яхти, моторни
яхти, малки пътнически кораби,
специализирани кораби (риболовни и
от тухническия флот). Значително се
увеличиха и фирмите, които се
занимават с проектиране на малки
плавателни съдове, а това гарантира
по-високото ниво на прозвежданите
яхти и малки кораби. Не на последно
място - вече има няколко сериозни
вносители на съвременни и модерни
материали, технологии и оборудване
за малкотонажното корабостроене,
което също прави производството
по-лесно и качествено. Разбира се,
не може да се каже, че е достигнато
"светлото бъдеще", но има
достатъчно основания за оптимизъм.
Повод за този извод дават и
резултатите от периодично
провежданите Национални конференции
по малкотонажно корабостроене.
Такива се състояха през 2002, 2004,
2006 и 2009 година. Организатор на
проявите е Българската асоциация
малки кораби и оборудване (АМКО),
съвместно с Техническия университет
във Варна. Към тия конференции има
подчертан интерес, представят се
много интересни осъществени проекти
на лодки, яхти и малки кораби,
обменят се мнения. Важното е, че по
време на тези форуми може да се
добие реална представа за
действителните мащаби на
проеизводство, което не се афишира
толкова силно.
|
Какви са по-значимите резултати в
малкотонажното корабостроене през
последните 10 години? Като казвам
"по-значими" имам предвид
проектирани и произведени
плавателни съдове с добри
технико-експлоатационни
характеристики, модерни и
атрактивни, търсени на пазара.
Естествено на първо място трябва да
спомена флагмана на малкотонажното
корабостроене - новопостроеният
тримачтов ветроход "Royal Helena"
(баркентина, дължина максимална
44,90 м, широчина 8,20 м, газене
3,93 м, водоизместване 322 м3,
екипаж - 25/50 човека, площ на
платната 1000 м2, мощност 340 к.с.,
Проектант - НИТРА ЕООД).
Корабостроителите от МТГ "Делфин" -
Варна, изпълниха една сложна и
престижна задача по възможно
най-добрия начин и България може да
се гордее с това.
Подобен атрактивен момент в
строителството на ветроходни кораби
е строителството на яхта "Скития" -
реплика на прочутата шхуна АМЕРИКА
от 1851 г.( Новопостроеният
ретро-ветроход е с характеристики:
дължина максимална 23,85 м,
широчина 5,70 м, газене с кила 2,45
м, водоизместване 60 т, мощност на
двигателя 220 к.с., ветрилна площ
максимална 344 м2 , екипаж 12
човека, проектант инж.Дудренов
).
Характерно за строителството на
ветроходни яхти е, че е
по-индивидуално, липсва серийното
производство, като е подчертана
тенденцията да се произвеждат
сравнително големи килови яхти - с
дължина над 12 м. Отделни
производители изработват по 1-2
яхти в продължение на няколко
години, с продължителен период на
дообзавеждане и насищане и това
прави такива яхти на практика
неконкурентни. Трудно можем да
говорим за пазар на големи
крейсерски яхти произведени в
България. Никак не е случайно, че в
последните години у нас масово се
предлагат на пазара ветроходни яхти
от водещи световни производители и
на практика с тях се извършват
ветроходните регати, туристически
плавания и др. Освен това добре
известно е, че хубавата и луксозна
яхта изисква много добри
производствени условия, използване
на висококачествени материали и
модерни технологии, добре
подготвени и грамотни изпълнители,
влагане на повече средства за
обзавеждане. В този смисъл
строителството на ветроходни яхти у
нас е все още в един полуаматьорски
стадий, на принципа "построй си
сам". Но това не попречи да бъдат
създадени много добри образци на
крейсерски яхти, които плътно се
приближават по своите качества до
утвърдените световни модели. Като
пример мога да посоча яхтите
"Баракуда" (дължина 12,28 м,
широчина 3,97 м, водоизместване 7,8
т, площ на платната 95 м2,екипаж и
пътници -6 човека,
проект-модификация на "Норман 40"
на Ван де Щат, производител
"Баракуда" ЕОО Д - Ямбол); на фирма
"К.Ст.Иванов Инженеринг" - София
(дължина 12,0 м, широчина 3,9 м,
водоизместване7,8 т, площ на
платната 95 м2, екипаж и пътници -
6 човека, проект-модификация на
"Норман 40" на Ван де Щат,
производител "К.Ст.Иванов
Инженеринг") ; Интегралният
швертбот на Мариел Самсонов ( в/я
"Самсон 56", дължина 16,25 м,
широчина 4,85 м, водоизместване 35
т, строител - Мариел Самсонов).
Специално внимание можем да отделим
и на многокорпусните яхти. В
царевския завод "Пасат" и БУЛКАТ -
Варна, бяха построени два
внушителни стъклопластмасови
ветроходни катамарана, което
подсказа за възможностите и
потенциала на яхтостроенето у нас.
От своя страна, СД "Стъклопласт"-
гр. Царево предлага два размера
едномачтови ветроходни катамарани
(дължина 12/14,2 м, широчина
7,6/8,2 м, водоизместване 5/5,3 т,
екипаж 2 човека, пътници 8 човека).
STYRIA 50 "plus" е катамаранът на
"Булкат ООД" - Варна. (дължина 15,5
м, широчина 7,9 м, водоизместване
7,5 т, ветрилна площ максимум 220
м2, двигатели 2х12 kw, проектант
Gerhard Schein/ SMG Multihull,
строител "Булкат" - Варна ). Лесен
за обслужване океански катамаран за
малък екипаж - с висок потенциал на
сигурност - за пътуване по цял
свят. "Live on board Cruiser" за 4
души с 2, респективно 3 каюти за
гости.
Подобно е положението и с моторните
яхти. В последно време такива
традиционно се произвеждат в
"Лодкостроител"-Тутракан, но има и
редица други фирма, които
произвеждат моторни катери и лодки
от различен тип. С най-високи
потребителски качества е
произвежданата в "Пасат Европа"-
гр. Царево моторна яхта "BAYLINER"
. По своя добър външен вид и
отлични експлоатационни качества не
отстъпва и серията моторни катери
на фирма "Каданс" ООД -
Варна.
В последните десетина години
сериозно се разви и разшири
производството на специализирани
малки кораби по български проекти.
Това са малки пътнически кораби,
обслужващи кораби, риболовни
кораби. Може да се каже, че тази
част от малкотонажното
корабостроене в момента е
по-активна и това не е случайно.
При тези плавателни съдове
изискванията за комфорт и лукс не
са толкова високи, като
същевременно се акцентира на
качеството, здравината и
надеждността. Това съответства на
нашите възможности в момента -
имаме необходимите изпълнители за
изработка на качествена
корабостроителна продукция, но все
още не сме усвоили добре
изработването на луксозни и
комфортни палавателни съдове. Добри
примери за проектиране и
производство на такива
специализирани малки кораби са
следните:
Моторен катамаран "Пулсар 50"
(дължина 14,94 м, широчина 9,90 м,
газене 1,80 м, мощност 2х700 к.с.,
проектант и строител -
"Пулсар-Янакиев" ЕООД ); Пътнически
кораб за вътрешно плаване за 60
пътници (дължина 19,70 м, широчина
5,33 м, водоизместване 75 т,
скорост 25 км/час, мощност 300
к.с., проектант -"Одесос-дизайн" и
НИТРА ЕООД ); Работна лодка
"влекач-тласкач" PWB (дължина 10,44
м широчина 5,26 м.водоизместване 29
тона, мощност 2х140 к.с., проектант
и строител НИТРА ЕООД) ; Кораб за
обслужване на мидени плантации (
дължина 16,0 м, широчина 6,0 м,
водоизместване 49 т, двигатели
2х160 к.с., скорост 10 възла,
проект инж. Д. Дудренов).
Накрая искам да спомена и за
най-малките плавателнни съдове -
лодки тип "кану", гребни лодки,
открити лодки с извънбордов
двигател, джетове, водни колела.
Голямо разнообразие от такива
плавателни средства представя СД
"Стъклопласт" гр. Царево, а така
също "Лодкостроител" - Тутракан,
"Аква Дар 11" ООД -Видин и
др.
Какво може да кажем в заключение -
дали се оправдаха очакванията за
"светлото бъдеще"? Може би
състоянието в момента не е това,
което сме очаквали, но в никакъв
случай не може да се подценявяа
постигнатото. Но уверено може да
кажем, че имаме малкотонажно
корабостроене, което е на правилен
път.
* Доц. Николай Трънолов е роден
през 1944 г. във Варна. Завършва
специалност инженер-корабостроител
през 1970 г. във ВМЕИ - Варна и
защитава докторантура (проектиране
на модерни яхти) през 1978 г. в
Леннградския корбостроителен
институт - Русия. От 1970 до 1972
г. работи в Корабостроителния завод
- Варна. След това, до 2007 г. е
преподавател в ТУ - Варна, като от
1990 г. до 1994 г. е ръководител
катедра "Корабостроене".
Ръководител е в проектирането на
над 20 разнообразни проекта за
кораби и лодки. Автор е на 4
ръководства по проектиране и
архитектура на кораба, както и на
много публикации. През 1991 г.
създава фирма "НИТРА" ЕООД.
|
