Яхти

Яхтеният бизнес у нас живее на инат

Лъчезар Братоев - един от създателите на, председател яхтения бизнес у нас и активен участник във всички начинания, свързани с него на Българската асоциация на яхтените пристанища, председател на Асоциацията на производителите и вносители на яхти в България, вицепрезидент на Българската ветроходна федерация, президент на най-старата яхтена фирма у нас - "LZ яхтинг 1991". Възпитан в строгия дух на ВВМУ, подплатен със стабилни икономически познания от ВИНС - Варна, и закален с 24-годишен опит, той отстоява с твърд оптимизъм тезата, че кризата отминава, а яхтеният бизнес се съвзема и развитието се възобновява.

"LZ яхтинг 1991" отстоява позициите си, въпреки трудностите

На гости сме на Лъчезар Братоев, президент на най-старата яхтена фирма у нас - "LZ яхтинг 1991". Удобно розположени върху изящната кожената мебел в стилния му кабинет разговаряме по наболелите теми за яхтения бизнес. Любезен и търпелив, домакинът услужливо задоволява скандално ненаситното ни любопитство.
Съвсем естествено е първият въпрос към председателя на Асоциацията на производителите и вносители на яхти е дали яхтеният бизнес все още е в криза. Той разделя нещата на 2: положението у нас и в чужбина. Според него фирмите на запад регистрират напредък: "Изложението в Дюселдорф беше значително по-голямо от миналогодишното. Германците се представиха много добре. Имаха толкова много работа, че нямаха време дори за разговори, продаваха непрекъснато. А на Лондонското боутшоу англичаните реализираха значителен брой Сънсийкъри. Ние специално не можахме да продадем нищо на изложенията."
Реалистично уточнява, че у нас положението не е толкова розово: "Вътрешният пазар е все още свит. Бизнесът е така затиснат, че всички едва оцеляваме - един по-добре, друг по-зле. Този, който продава повече яхти, има повече разходи. Някои фирми ще оцелеят не защото продават яхти, а защото бизнесът им е толкова малък, че ще ги прогладуват и пак ще оцелеят. Ние сме продали 15 яхти за миналата година. За някой това е много, но за нас е малко. Не мога да се похваля, че сме цъфнали и вързали. Гледате в банката - има милиони оборот, ама нищо не остава. Имам още 34 яхти на склад. Като продам една яхта, те ми връщат старата. Вече няма да е както преди - ще се продава и по каталог."
Отчита, че положението е по-лошо от всякога, но не спира да работи, не се затваря и не сяда да чака по-добри времена, а продължава да работи - тройно повече. И резултатите идват: "Тази година, след изложенията, продадохме в България един Сънсийкър Предатор 64 - новия модел, и, което е много интересно - 2 яхти в Швейцария." Обяснява го с това, че продават на много ниски цени. Ниски са поради многото яхти на склад (53), с които ги заварва кризата. За да се освободят от тях ги продават много евтино, под тяхната себестойност. Докато другите дилъри могат да си позволят такива цени - купуват на по-висока цена, от тази, на която "LZ яхтинг 1991" продава. Клиентите имат възможност да се информират за най-изгодните оферти, независимо къде се намират. "Добрите цени не ни осигуряват печалба, но завъртат пари, което води до някакво движение. Има ли движение - ще дойде и печалбата" - намира бизнесменът разковничето на успеха.
В деня преди този, в който го посетихме, той беше продал 7-та си яхта за тази година - бавария 55, за около 300 хил. евро. Запознатите са виждали модела на картинка по предните яхтени изложения. За пръв път ще дойде в България и през юни ще ? се наслаждаваме наживо. "Купи я българин и ще я държи в България - в Несебър - прокрадва се искрица национална гордост. - Много хубава линия и много добър корпус, конструиран от най-добрия дизайнер на корпуси. Тя е 56 футова, конструирана от "Фар Дизайн", известни с най-бързите си яхти. Екстериорът ? е проектиран от "БМВ Дизайн", много по-различен от досегашните баварии. С много съществени подобрения. Старият имаше недостатъци в задните си кабини. Яхтата побира в себе си една лодка 3,20 м. Това е изключително полезно за яхтсмените по време на круизи, когато са на котва - за да излизат да напазарят, за водни спортове, дайвинг. Побира я в гараж в търбуха си, като моторните яхти. Иначе лодката се влачи. При лошо време се къса, спира хода. Качването на борда с въжета е опасно както за хората, така и за съоръженията."
Толкова разпалено говори за новата бавария, че съвсем спонтанно се изплъзва недискретният въпрос дали ще си купи такава. Без ни най-малко да се подразни, той с усмивка отговаря: "Нямам такова намерение. Държа 7 баварии на склад. Скоро фабриката построи една спортна 40-ка. Като се освободим от по-голяма част от досегашния ни сток ще си я закупя за себе си, за да участвам с нея по състезания. Сега ходя с една голяма бавария 50 Вижън, но искам по-малка, защото 50-ката е голяма хамалогия."
Съвсем далновидно, още преди три години "LZ яхтинг 1991" успя да стъпи на румънски пазар. Откри офис в Букурещ - представителство на Сънсийкър, за продажба на яхти. Кризата не успява осуети доброто начало. Тези дни фирмата открива и 2 магазина за продажба на яхтено оборудване - в Констанца и Мангалия. Там могат да продават и яхти втора употреба: "Всеки, който си купува яхта, връща старата. Старите мога да ги продавам, независимо от марката. Те са в извънгаранционен срок, не се нуждаят от гаранционна поддръжка. Представителят на марката ще ги поддържа с удоволствие, защото собственикът си плаща."
Спомних си, че преди 2 години, когато кризата се тъкмеше да ни отнесе като цунами, пак заседнахме в този офис с баналния въпрос: А сега някъде. Тогава той ми отговори така: "Ще наблягаме на регатите.

Спортът също развива яхтинга и косвено подпомага бизнеса".

Всички знаем, че не пропуска регата като състезател. Без да умаловажаваме приноса му в организирането на регатите "Златни пясъци" от преди 15 години, не можем да не отбележим успеха му с миналогодишната "Кор Кароли Бавария яхт". Електронното списание за ветроходство "Наутика" я обяви за най-добре организираната регата. Няма да е честно, ако отминем факта, че миналата година беше активен участник в подготовката на "Тол Шипс Рейсис" - Исторически морета". Благодарение на самоотвержения труд на задружния огромен екип регатата стана най-великото ветроходно събитие за България. Варненци я избраха за събитие № 1 на Варна за 2010 г. Без ни най-малко да намеква за своя принос, домакинът коментира: "Бяха впрегнати много хора. За нашите скромни български условия и повече от скромен манталитет успяхме да го направим така, че да не се изложим пред чужденците и не само да им хареса, но и да искат да идват пак."
За тази година ни е подготвил нова изненада. Заедно с румънския яхтклуб, подготвя "Бляк сий интернейшънъл регата": "Ще стартира от Мангалия. Ще мине през Златни пясъци. Там ще има шоу с потапяне на самолет - атракция да любителите на дайвинга. След това ще продължи към Варна. На другия ден във Варна ще има демонстрации, гонки тип банан. Яхтите ще пристигнат точно за откриването на Фестивала на морето, за да създадат настроение и атракция. Опитваме се да направим нещо интересно. Сигурно ще направим и много грешки. Пак ще има недоволни. Но по-добре да правим нещо, отколкото да не правим."
Така е устроен животът - който не работи, той не бърка. През последните месеци бяхме свидетели на много опити от наложили се ветроходци да го откажат от това му намерение. Предупреждават го, че ще остане излъган от румънския съорганизатор, но не са в състояние да го разубедят: "Морският фестивал има голяма нужда от провеждане на тази регата. Тя ще го направи по-пъстър, по-цветен и интересен. Ще прослави Варна и България и ще се представим пред французите. При положение, че ако откажа участие в регатата фестивалът ще бъде по-куц, няма да го направя. Ако мен ме излъжат, на кого му пука. В случая целта оправдава средствата."
Затъналото в грижи общество с нетърпение очаква Фестивала на морето. То е като следствие от фурора на "Тол шипс" регатата и се организира от кмета на Варна и представители на световноизвестното изложение за водни спортове Grand Pavios, провеждано в Ла Рошел. Надяваме си, че както и миналата година, общината ще има грижата да организира различни прояви всяка вечер и да го направи забавно и интересно. Освен със споменатата регата нашият домакин, в качеството си на председател на Асоциацията на вносителите и производителите на яхти в България, ще се включи в този фестивал и с провеждане на яхтеното изложение. На плещите му лежи цялостната огранизация в събирането измежду оредялите редици на оцелели изпостяли от финансова немощ фирми от бизнеса. И не само това - осигурява и терена, на който ще се проведе чаканото събитие - неговия понтон. Ако в едни нормално условия бихме махнали с ръка: "Колко му е", сега би трябвало да му стиснем ръка за оптимизма и готовността, с които вече 24 години отдава цялата си енергия за развитие и популяризиране на яхтения бизнес, дори напук на кризата.

Освен абсолютен релакс, ветроходството възпитава ценни качества

Свидетели на непрекъснатите търкания и разправии в Българската ветроходна федерация, не го щадим и провокативно го подпитваме за мнението му като неин вицепрезидент. Не се опитва да се измъкне, нито да ни излъже, че всичко е наред: "Така е, щото сме си българчета. Постоянно се делим на наши и ваши, което е крайно неприятно. Но е по-добре от преди. Със сигурност има по-малко интриги. Председателят е много спокоен човек и въобще не участва в тези дразги. Създават ги стари членове на федерацията, утвърдени ветроходци, които все се мерят кой е по-голям ветроходец. Каквото и ръководство да дойде, винаги ще има дърпания. Въпросът е да са все по-малко и по-малко и да се работи за благото на ветроходството. Целта е повече деца да стават ветроходци, повече хора да се научават на ветроходство от една страна и от друга - да се постига повече високо спортно майсторство, да се участва в олимпиади и световни първенства, да се прославя България. За мен е много по-важно да имаме все повече ветроходци, а не олимпийски шампиони. Но нещата са свързани - олимпийският шампион става интересен, популярен, това заинтригува децата и ги ориентира към ветроходството. Трябва да се подпомагат и двете направления. Крайната цел е да се популяризира ветроходството, защото е най-хубавият спорт на света. Свързано е с един абсолютен релакс. Можеш дълго да го практикуваш, без трайни травми, претоварвания във фитнеси с тежести, уреди, при които след като си бил професионален спортист, след години си една развалина. Гради се един здрав дух, което ти дава възможност да преодоляваш трудностите в живота. Ти се бориш с морето, бориш се заедно с екипаж - създава ти навици за работа с хора - да ги командваш, да бъдеш командван, да се грижиш за живота на другия, както за собствения. Много ценни качества възпитава."

Много хубав спорт - най-прекрасният, но за съжаление недооценен в България

С огорчение се спомня репликата на БНТ, че не отразявали "някакви регатки". "В една регата участват 30 - 40 яхти. Почти всички струват 6 цифрено число в евро. На всяка яхта има от 5 до 12 човека екипаж - събират се 200 - 300 човека. Много по-зрелищно е, много повече хора и средства са вкарани. Много е красиво." Констатира неравнопоставеността в отразяването на спортовете. Не настоява ветроходството да преобладава по екраните. Смята, че единствено футболът като най-популярен спорт може да бъде повече лансиран. Останалите трябва да присъстват поравно. Дава много полезни препоръки на медиите: "Щом има толкова много сейлинг канали по света и трябва да си плащаш, за да ги гледаш, значи е интересно. Във Формула 1, която също е зрелищна, имат възможност да се включат само няколко българи, а ветроходството е масов спорт - могат да участват десетки хиляди. Защо да не ги дават? Една регата е няколко дни. Могат да отберат откъслечни моменти, най-интересните - старт, финал, сблъскване, мач рейсове, където по двойки яхтите се елиминират. Всяка седмица в спортните рубрики да има по няколко минути ветроходство. Хората ще са доволни. Ръководството на телевизиите води много недалновидна политика. Говорим в националена политика. Дори "Тол шипс"-а не го отразиха достатъчно. Толкова беше зрелищно, вълнуващо. Тези огромни кораби правеха демонстрации на платна, хора, покатерени по мачтите като гроздове... Да бяха сглобили някакъв сборен филм от половин час - въздухът да ти спре. Ако се завърти колелото, те самите ще се убедят, че е интересно и всички ще започнат да предават, но няма кой да започне. Може би някой ветроходец трябва да направи предаване и да събере талантливи хора. Факт е, че като дам едно интервю, на следващата седмица давам още десет - като стадо са."

Едно добро яхтено пристанище може да промени изцяло облика на града, но трябва да се мисли в дългосрно и стратегически
Стигаме до яхтените пристанища... Остро критикуваше състоянието им преди години. Негов беше изразът, че един яхтен турист носи повече от 30 пъти повече приходи от обикновения и затова ние трябва да имаме къде да го посрещнем. Отговорът беше конкретен и изчерпателен - точно както подобава на един председател на Асоциацията на яхтените пристанища:
"Най-важното пристанище за България е Царево. Развива се положително, но много бавно. Няма значение какво точно ще се направи - да се даде концесия или общината да го поеме, но трябва да се вложат пари, за да се подобри. То е крайното пристанище, входът и изходът на България. Ако е хубаво, задължително всички ще спират на него, не могат да го заобиколят, както всяко останало българско пристанище. Обречени са да печелят пари от тази дейност.
Созопол е прекрасно пристанище. В него има най-много яхти от всички пристанища в България. Естествено защитено и добре благоустроено.
Несебър един ден ще е най-привлекателното място в България за яхтинг. Не само заради доброто си местоположение. Старият град е един бисер. Никой не би пропуснал да го посети през пътя си - би спрял и с удоволствие останал няколко дни. Има какво да гледа и ресторантите са много добри. Единственият му недостатък е, че не е защитено от големите вълни. При хубаво време е прекрасно, има сложени понтони. При лошо и когато дойде вълна с по-южна посока става опасно. Трябва да се инвестира, да се направят вълнопогасяващи съоръжения. Да се потопят едни кесони, които да се произведат в България, защото транспортът ще е супер скъп. Но става въпрос за милиони.
Марина "Братя Диневи" е най-доброто българско пристанище. Въпреки политическите спречквания, пристанището не трябва да се спира. Ако е незаконно - да им го отнемат, ако е законно, но нещо не е направено както трябва - да ги санкционират и да санират недостатъка. Но пристанището трябва да работи. То е първото за България, как ще го спираме!
Има едно неработещо пристанище, за което ми е много мъчно, а то е стратегическо за България - Бяла. Затлачено е и в него могат да влизат само гумени лодки. То е много важно поради прекалено голямата дистанция между съседните му пристанища- над 30 мили. На една по-бавна ветроходна лодка ? се налага да плава дълго по нощите, защото няма къде да спре. Ако е работещо, много хора ще планират преспиване там. Така ще се разработи туризмът и ще се развие регионът. Затлачва се поради недостатъчно добро проектиране. Може да се препроектира, да се направи нещо допълнително, което да завърта пясъка, който да не затваря входа на пристанището, а да се отлага другаде. Виждал съм в Гърция такова. Пак ще се образува коса, но течението, което носи пясъка, ще се завърти към по-дълбоката част. В края на тази част да се сложи нещо, което да свети - мигалка. Яхтите ще го заобикалят, но ще е дълбоко и ще могат да влизат в пристанището. Трябва да се инвестират пари за проект и строителство. Въпросът е кой ще даде парите. Според мен това трябва да е общината - тя продаде доста имоти, влязаха доста пари от местни данъци и такси. Ако бяха достатъчно далновидни, щяха да инвестират в пристанището, щото то ще промени изцяло облика на града. Но там трудно се стига до решение, защото кметовете се сменят. Няма последователност. А едно пристанище се експлоатира в разстояние на 100 години като минимум. Инвестициите са за години напред и трябва да се мисли по-дългосрочно и стратегически.
Варна е не само пристанище, а нещо много по-голямо. За съжаление за разлика от всяко друго европейско пристанище от нейната величина, Варна няма една голяма марина. Но пък има няколко малки пристанища - хубави буни, където може да се спира, пристанището, яхтклуба, въпреки минималния му капацитет, понтона, който ние направихме и е най-лъскавата част в региона, езерото.... Не е нормално да имаме такъв ограничен капацитет от места за такъв огромен град. Би трябвало никога да няма място. Преди кризата наистина нямаше. Но сега, следствие не само на кризата, а и на атаките на медиите и правителството срещу богатите хора, те просто си заминаха. Всеки уважаващ себе си човек, като почнат да го плюят и ръчкат постоянно да доказва липсата си на вина, разбира, че е нежелан и независимо от кой бизнес е, си заминава. Сега всичко е празно.
Ние не възнамеряваме да правим нови понтони. Инвестицията е много голяма и не се изплаща. Плащаш повече, колкото можеш да вземеш. А и вместо да ти кажат браво, те винят, че си се облагодетелствал. Построих понтона, защото ми беше необходимо да държа яхти, от които да печеля, като ги продавам. Фирмите, чиито яхти продавам ми изискваха да имам в наличност средно 25 - 30 яхти годишно, които нямах къде да съхранявам. Направих го не да печеля от него, а да го ползвам. Но сега положението е различно. Продажбите от преди две години са вече невъзможни. Сега нямам такъв оборот и не мога да поддържам такава наличност. По-голям понтон не ми е нужен. Освен това използваме понтона да правим на него яхтените изложения. Открай време се опитвам да популяризирам яхтения бизнес, да го развивам, но става все по-трудно.
Пристанището на Св. Константин, което не е пипнато вече 20 г., е частно - собственост на Гранд хотела, на Илия Павлов. Той го купи преди 20 г. при много лошо сключен приватизационен договор. Не може да има нещо в морето, изключителна държавна собственост, и да се даде на някой право да го притежава, а той да не се грижи за него и да го занемари, защото той загрозява по този начин облика на България. В момента то е опасно както за яхти, така и за хора - стърчат железа, камънаци, можеш да се разпориш, не само да счупиш яхтата. Недопустимо е. Трябва на собствениците да се постави разумен срок да го оправят, да инвестират, да направят яхтено пристанище или да им го отнемат. Ако не могат, да им се вземе, да се пусне на търг и възложи на фирма, може би западна, която да го строи. Парите от търга да се дадат на собствениците, защото все пак е в тяхните активи. Но не може да съществува нещо такова. То не е вътре в къщата им, да правят каквото си искат. То е лицето на България. Не може една частна фирма да мърси името на цялата държава. Крайно време е нещо да се направи, да има движение.
Следващото малко бижу е пристанището на Георги Гергов на Слънчев ден. Там той пуска само приятели. В една нормална държава нямаше да има собственик на апартамент в сградата до пристанището без яхта. То е много малко, с изключително ограничен капацитет. Прав е да не пуска външни хора - трябва охрана, камери...
Следва моето любимо пристанище - Златни пясъци, което отворихме 1989 г. Там почти нищо не се прави от много години. То е с конструктивен недостатък - има два твърди пирса, за разлика от всички яхтени пристанища, където пирсовете са понтони, и са удобни за яхти. Тези високи пирсове са проектирани за някакви железни корабчета по руските реки, които са отживелица. Не могат да се сложат нови понтони, защото пристанището е отворено и влиза много голяма вълна - ще натроши понтоните при първата буря. Предписанието е да се намали значително входът му и да се забрави гениалната идея за заставане на пасажерски кораби, които да ходят до Истанбул. Варна е достатъчно близо и достатъчно празно пасажерско пристанище. Трябва да се изчисли и удължи леко и северното оградно съоръжение. Да стане вътре една тиха зона, да се построят понтони и се направи едно хубаво яхтено пристанище. Но това зависи от собственика - Славчо Христов, и явно не му е приоритет. Тук преди 20 години бяха вложени 12 млн. и половина долара. На него му трябва да вложи още една десета от тези пари и да го експлоатира, все едно е вложил цялата сума.
Марината в Балчик преди ми беше трън в очите, но сега има всичко - и условия, и оборудване. И е едно много хубаво пристанище. Едно прекрасно място. Остава и ресторантите да си оправят, да има по-добър живот. Готвят като "Балкантурист". За да готвят по-добре, ще трябва да вдигнат цените, а клиентелата не може да си го позволи. Това е един много сложен процес. Не могат да се сравняват с "Капитан Кук" на варненското пристанище. Могат да се учат от него. Балчик е любимо място за румънците, но те нямат много яхти. Необмисленото забавяне на ток и вода отблъснаха много хора. Но рано или късно ще си извоюват авторитета."

Назад [2] Напред

Съдържание