|
И
на 70 г. Иван Г. Иванов продължава
да строи лодки
Има хора, за които
казваме, че нещо е в кръвта им.
Това определено се отнася и за Иван
Георгиев Иванов. Повече от 50
години неговият живот и трудовата
му дейност са в неразривна връзка с
морето. Дългогодишен лодкостроител,
състезател по водомоторен спорт,
проектант и строител на моторни
яхти - така най-накратко можем да
опишем дейността на Иван Иванов.
Без преувеличение можем да кажем,
че неговата професионална дейност,
което е и негово увлечение, е част
от историята на българското
лодкостроене.
И
днес Иван Иванов продължава да се
занимава със създаване и
експлоатация на моторни яхти.
Неговите 70 години с нищо не са
намалили желанието и възможностите
му да се отдава на любимата си
работа, да помага на хората около
него, да предава своя опит и
знания.
Ето
как самият той описва творческия си
път.
Започнал
съм работа като лодкостроител във
Военна база - Варна, през 1956 г.,
където всъщност е началото на моята
кариера на лодкостроител. Първите
си познания по лодкостроене
придобих при изработката на т.нар.
лодки баркас. Това са дървени
лодки, с дължина около 12 метра,
със стационарен двигател,
предназначени за превозване на
двадесет пътници. Паралелно с тия
сравнително големи лодки
изработвахме гребни лодки Ял 4, Ял
6, състезателни лодки скул и
скиф.
През
1960 г. се прехвърлих на работа в
ДИП (Държавно индустриално
предприятие) "Котва". Основно се
занимавахме с изработка на
традиционните за нашето крайбрежие
дървени рибарски лодки - сеферки.
Едновременно с това за първи път
изработихме моторен катер по една
необичайна за нас технология - с
т.нар. кръстосана многопластова
обшивка.
През
1963 г. постъпих в ДОСО (Доброволна
организация за съдействие на
отбраната) като
дърводелец-лодкостроител. Секцията
по водомоторен спорт на ДОСО ми
възложи да направя първия за тях
скутер от "лежащ" тип. По този
начин се приобщих и към
водомотористите и през 1964 г.
станах състезател по водомоторен
спорт. Този спорт ме научи на
техническа грамотност, повиши
знанията ми в областта на лодъчните
двигатели.
По
това време редовно получавах
списание "Катера и Яхты".
Списанието беше за нас основният
източник за информация в областта
на малките плавателни съдове -
моторни и ветроходни. Имаше
достъпна информация за материалите
в малкотонажното корабостроене, за
методите на постройка и новите
технологии, представяха се различни
проекти. Именно в "Катера и Яхты"
се запознах с проекта на моторен
катер "Сивуч". Проектът ми допадна
и реших да го построя, като направя
малка корекция в размерите. По този
проект започнах постройката на
моторен катер от стомана с дебелина
3 мм и размери 9,60 на 3,00 метра.
Като нова за мен дейност се
ръководех от препоръките в
списанието и опита, който имах до
момента. Започнах строителството на
катера през 1986 г. и го спуснах на
вода през 1988 г. За моя радост
лодката се оказа много сполучлива и
още е в експлоатация.
През
1994 г. реших да построя нов катер.
При едно посещение в Холандия
харесах една хубава и модерна за
времето си лодка и по нейните
размери и една скица по място
започнах строителството. Най-напред
направих чертеж на бъдещата лодка,
подготвих "плаз" и разчертах
практичните ребра, по които вече
изработих истинските ребра на
лодката. Независимо от трудностите
по доставка на основните материали
(това бяха едни от най-трудните
години на "прехода") успешно
завърших корпуса на новия катер.
Силовата уредба на катера се състои
от два четирицилиндрови двигателя
"Перкинс", куплирани с муфи
"Койсан" турско производство.
Кръстих този моторен катер
"Атлантик" и единадесет сезона
успешно го експлоатирах за превоз
на туристи. Катерът е с много добри
ходови и мореходни характеристики,
удобен за експлоатация, осигурява
достатъчно комфорт за
пътниците.
През
2005 г. закупих от гранична полиция
моторен катер с корпус от алуминий.
Прецених, че корпусът е в добро
състояние и реших да го възстановя,
като модернизирам силовата уредба и
изцяло променя вътрешното
разпределение. За целта доставих
два дизелови двигателя "Мерцедес"
със Z-образни колонки. Направих
нова кабина на катера и той доби
значително по-съвременен вид. През
юни 2008 г. спуснах катера на вода
и той показа добри
показатели.
Като
цяло съм доволен и щастлив от това,
което съм правил и постигнал през
годините. Занимавал съм се и
продължавам да се занимавам с това,
което ми е интересно и се чувствам
завинаги свързан с техниката и с
морето.
|