Океан за двама, океан за самотник 

Нашите читатели, разбира се, знаят за второто успешно участие на български ветроходци в трансатлантическото състезание за двучленни екипажи през т.г.: Светлозар Тенев и Хенрих Кокончев с "Булкон стар» завършиха трети в класа си и 18-и поред трудния презокеански маратон с време 26 денонощия, 9 часа и 53 минути. Редно е веднага да отбележим, че преди четири години същата яхта и наполовина съшият екипаж (Св. Тенев в съдружие с Васил Попов) победи в класа си и регистрира все още недостижимня български рекорд за пресичане на Атлантйка под ветрила - 22 денонощия, 8 часа и 12 минути. Да припомним още нещо: докато преди четири години яхтата и двамата ветроходци се завърнаха в България на борда на товарен кораб, сега Светлозар Тенев докара "Булкон стар» на собствен ход до Варна. В следващите редове ще се опитаме да анализираме събитията и да предоставим на читателя онази информация, която успяхме да съберем и проверим.
copyright
От Тинко Трифонов
ТРЕТИЯТ "ДУБЪЛ»: ПО-СИЛЕН, ПО-СЛАБ?
Англичаните го наричаха "ТУ-СТАР», французите - "Дубъл», а доскоро интересът към състезанието комай не се разпростираше кой знае колко далеч от двата бряга на Ламанша. Върху престижа на "ТУСТАР» се отрази неблагоприятно растящата напоследък популярност на "свръхсъсте-занията» - околосветските "Уитбред» (за пълни екипажи) и "Глоуб чалъндж» (за самотници), както и пренаситеният календар на ветроходците-професионалисти, които карат яхти от т. нар. "Формула» по сините писти на цялата планета.
И все пак организираното от Кралския западен яхтклуб в Плимът презатлантическо състезание за двучленни екипажи си остава едно от най-силните състезания в океанското ветроходство, своего рода полигон за изпитания на съдове и хора. Разтваряме архивите и веднага се набиват в очи две интересни тенденции. Първата: и в трите досегашни издания на регатата винаги са участвали както елитните състезатели от групата на "формулистите», така и младежи, които търсят успеха, за да заинтересуват спонсорите за по-значими изяви. Един пример: в пьрвия ТУСТАР далеч от прословутите Чей Блайт, Марк Пажо, Робин-Нокс Джонстън, чак на 55-о място е Ги Бернарден, 53-и е Оливче Дардел, 17-и е Джон Мартин - тогава момчета, които четири години по-късно бяха вече фаворити.
Втората тенденция е за съжаление твърде мрачна. Доста дълъг стана списъкът на загиналите в морето яхтсмени и това още веднъж доказва колко опасен може да бъде този спорт, когато се подцени силата на "екзекутора» - Северния Атлантик. Няма ги вече такива ветроходци като победителите в първите два ТУСТАР-а Роб Джеймз и Лоик Карадек, тяхната съдба споделиха Оливие Муси и екипажът на италианската яхта "Берлуки» от предишния ТУСТАР - Бепе Панада и Роберто Крамер.
Но да се върнем на въпроса: по-слабо или по-силно бе тазгодишното състезание за двучленни екипажи? На пръв поглед отговорът е ясен: предишните ТУСТАР-и бяха по-силни най-малкото защото в тях участваха много повече яхти и екипажи.
От друга страна обаче възниква въпросът - може ли да бъде слабо едно състезание, в което стартират Майк Бърч, Флоранс Арто, Жан Морел, Джон Мартин, Лоик Пейрон, Уорън Луърс, Бърти Рийд и ред други знаменитости на световния яхтинг? В скоби казано - само околосветските обиколки на изброените са повече от пет-шест. Ясно е, че истината е някъде по средата: висококласните професионали продължават да се интересуват от ТУСТАР, но оредява флотилията на т. нар. "коринтианци", хората без явни претенции за успех в класирането, хората, които се състезават предимно със себе си, със собствените си страхове и слабости, за да излязат винаги победители, стига и да спазват основните закони на морето. От това, разбира се, губи спортът. Но реалностите са такива: без спонсориране вече е почти невъзможно участието в подобни състезания, а възможностите на този "пазар" не са неизчерпаеми.
НЕОБХОДИМО ЛИ БЕ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ?
Отговорът зависи от гледната точка. Ако изходим от дълбоката обще-ствено-икономическа криза, в която е изпаднала страната, всякакви подобни "престижни" прояви са лишени от здрав смисъл. Но нека погледнем и по-прагматично: имаме яхта, за която са изразходвани немалко средства (включително и за дообзавеждането й преди четири години), имаме и опитни ветроходци, които могат да "върнат" част от тези капиталовложения при добро представяне и подходяща реклама за спонсора (друг е въпросът, дали тази реклама е била осъществена по най-добрия начин).
Личното мнение на автора на тези редове е, че в големи ветроходни състезания трябва да участваме: в границите на разумното, разбира се. Защото става въпрос за дългосрочни и перспективни инвестиции, от които не бива да се търси моментална възвращаемост; става въпрос за трупане на национално самочувствие, от което напоследък ни остава все по-малко и по-малко; в крайна сметка става въпрос и за формиране на по-привлекателен образ на нашата страна в един свят, който очакваме да ни приеме сериозно. Нека не забравяме, че в Плимът и в Нюпорт, а и по други световни пристанища още се помнят и се споменават с добро имената на Георги Георгиев, Николай Джамбазов, д-р Васил Куртев, Светлозар Тенев, изобщо на българските участници в презатлантическите състезания. А това никак не е малко.
ОТСТЪПЛЕНИЕ ЛИ Е ТРЕТОТО МЯСТО?
Известно е, че резултатът в която и да е ветроходна регата е функция на триединството екипаж - яхта - море. Както вече писахме в "Морски свят", за Плимът замина една двойка опитни моряци и ветроходци с амбицията да се представят добре. За съжаление, този път яхтата не бе така подготвена, както преди четири години. Според Светлозар Тенев времето е стигнало едва за най-необходимия ремонт (едва вечерта преди старта например е монтиран форщагът на мачтата), да не говорим за прецизна настройка на мачта и ветрила, за сериозни тренировки на вода или за осъвременяване на екипировката (ветрилата са същите, отпреди четири години, а новостите в електронното обзавеждане включват само радар, радарен отражател и радиопеленгатор). Що се отнася до океана, пак по думите на Светлозар тази година хидрометеорологичната обстановка е била по-благоприятна и е предвещавала по-добър резултат. Не бива да изключваме и добрия късмет - той винаги е турял отпечатък върху изявите на ветроходците, включително и в океана. Така например на пръв поглед правилното (препоръчвано от всички справочници) решение да се "качва" на север, за да се използва благоприятното Лабрадорско течение, този път се оказва провал: вместо благоприятни ветрове екипажът на "Булкон стар" "намира" в тези води пълно безветрие, студ и мъгла.
Очевидно е, че Светлозар и Хенрих са карали яхтата си на добро равнище през първите 19 денонощия: преднината им пред победителите в класа Пейдж и Хопс е около 30 мили. На двайсетия ден обаче получават сериозна повреда в кормилото (пропукан балер на перото и почти неизползваем румпел), която буквално осакатява яхтата. Доказателство за това твърдение е фактът, че за последните пет дни са проплавали едва 300 мили. Истина е, че нашите яхтсмени не се паникосват и действат правилно от моряшка гледна точка. Но въпросът вече не бил да гонят първото място, а да спасят яхтата от по-нататъшни повреди.
Можело ли е да се предвиди и предотврати подобна авария? Навярно да, но да не забравяме, че тази година времето не стигна за цялостна проверка на яхтата, както преди четири години. Така или иначе, получило потвърждение правилото, че да победи може само онзи, който прави всичко и не чупи нищо.
Ако съдим по оценките, които нашият екипаж получава в Нюпорт, можем да сметнем представянето му за успешно. Този път българите са посрещнати още по-сърдечно и с по-голямо уважение от своите колеги и приятели. Ако изхождаме от, общо взето, обоснования при подобни изяви максимализъм, можем да бъдем и донякъде недоволни. Впрочем самият Светлозар Тенев с голяма доза неудовлетворение сподели, че при повечко късмет са можели да орежат от българския рекорд поне две денонощия. Негово е мнението, че "Булкон стар" въпреки годинките си е в състояние да пресече Атлантика за време под 20 денонощия. Той е човекът, пропла-вал най-много мили с тази яхта, ето защо можем изцяло да му се доверим.
ОЧАКВАНИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ
Първи в Нюпорт пристигнаха французите Жан Морел и Мишел Дежойо с великолепния 60-футов (18 м) тримаран "Елф Акитен". Падна и поредният рекорд "Елф" пресече океана за 10 денонощия, 23 часа и 15 минути, с две денонощия и половина по-малко, от колкото постигнаха Лоик Карадек и Оливие Деспен четири години по-рано с огромния 23-метров катамаран "Роял". Само четири часа по-късно финишира и вездесъщият Майк Бърч - скромният канадец с френско местожителство и френски партньор - Дидие Мундютеги. И третата яхта, пристигнала в Нюпорт, бе 60-футов тримаран - "Груп Пиер 1" на достатъчно известната дори и само от "Морски свят" Флоранс Арто в компанията на Патрик Морел.
Подобрен бе и рекордът за еднокорпусните яхти: южноафриканците Джон и Йън, Мартин пресякоха океана само за 15 денонощия, 13 минути и 40 секунди, с две денонощия и половина по-бързо, отколкото италианците Бруно Бачилиери и Марк Валин осем (!) години по-рано. Да отбележим, че за Джон това бе тренировка в "бойни" условия за предстоящото околосветско състезание за самотници, а за същия маратон се "тренираха" в ТУСТАР'90 и Бърти Рийд и Уорън Луърс (шести и осми в общото класиране).
Интересно е обаче да отбележим, че оцеля рекордът за еднокорпусните яхти от "нашия" четвърти клас: Фред Довастън и Джефри Тейлър плаваха през 1981 г. само 19 денонощия, 14 часа и 54 минути, докато тазгодишните победители Пейдж и Хопс пристигнаха в Нюпорт след 22 денонощия, 22 часа и 41 минути - постижение по-слабо и от това на "Булкон стар" от 1986 г.
Предполагаме, че тази малко уморителна статистика ще помогне на читателя да се ориентира сам в обстановката и да оцени по достойнство класирането на българите в тазгодишния ТУСТАР.
САМ ПО ОБРАТНИЯ ПЪТ
Вече споменахме, че Светлозар Тенев върна сам яхтата (до Гибралтар, откъдето за прехода до Варна към него се присъедини морякът от ветрохода "Калиакра" Добромир Калев). Причината да се вземе решението яхтата да се прибере на собствен ход е съвсем прозаична: липсата на български кораби в близко на Нюпорт американско пристанище.
Причината Светлозар да плава сам бе решението на Хенрих Кокончев да остане (доколкото знаем - поне за известно време) в Щатите. По този повод в нашия печат се появиха информации, които спекулираха с мотивите и последствията от решението на Кокончев. Смятам, че е най-малкото прибързано и некоректно да се осъжда Хенрих, без да имаме възможността да го изслушаме. Плавал съм и с двамата, смятам и двамата за приятели, затова не ми е приятно да виждам и слушам хора, които се бъркат в отношенията им, при това невинаги водени от "здрав" интерес. И Светлозар, и Хенрих са добри моряци и здравомислещи мъже, факт, който малцина биха се наели да отрекат, затова нека не им отнемаме правото да се изяснят сами. За мен бе достатъчно да чуя, че след като Хенрих е изразил желанието си да остане в САЩ, той е попитал Светлозар дали ще може сам да върне яхтата в България. И е взел окончателното си решение, след като е чул утвърдителен отговор. Всичкото това ми каза сам Светлозар Тенев и едва ли подлежи на тълкувания.
Обратният път към дома подложи Светлозар и "Булкон стар" на сериозни изпитания, материализирали се под формата на урагана "Берта". Всеки, който поне е попрочел малко за подобни природни явления, ще се досети какво означава това: объркана висока вълна, силен, поривист вятър (средно за "Берта" 40-50 възла, но за няколко часа и над 80 възла!), неизбежните по-дребни или по-едри повреди, сериозно изтощение на ветроходеца (колко по-добре би било да са двама!). Светлозар разказва за своите преживявания както би разказвал всеки моряк: спокойно, трезво, без всякакви страхотии от типа "вълни-планини", "капаци", "нокдауни", "щръкнали килове", жестоки шквалове и прочие; повече внимание той отделя на яхтата, по-малко - на собствената си особа. Това, което го сродява с някои от най-добрите ветроходци, чиито плавания смятам че познавам в детайли, е отношението му към морето;
- За себе си не съм се страхувал, опасявах се за яхтата, да не се счупи нещо, да не се повреди толкова сериозно, че да постави под въпрос самото плаване...
Знам не само от скромния си опит, но и от дългогодишни проучвания, че истинският моряк е на "ти" с морето само когато се идентифицира със своя кораб. Такъв е и случаят със Светлозар Тенев - в момента един от най-опитните български ветроходци. Да е живот и здраве, вярвам, че и в бъдеще ще можем да го посрещаме след нови, успешни далечни плавания.
* Този анализ на рано напусналия ни приятел и колега беше публикуван в сп . «Морски свят» през декември 1990.
Светлозар Тенев - сам по обратния път


    • Корица на сп. Яхти